Това е: Петър
Двойственият живот на рок звезда в маркетинга

Денят на Петър започва с толкова кафе, че на нормален човек на негово място би припаднал.
През деня можете да намерите Петър на бюрото му в офиса на TriplePro. В дясната си ръка ще държи мишка. В лявата си ще държи чаша кафе. Когато го питат какво работи, обикновено се смее и цитира дядо си – „Маркетинг работа – измислена работа.“
Обаче дори на шега Петър е прав, понеже именно той е човекът, който винаги успява да измисли нещо. Никога няма да ви отговори на въпрос с „Нямам идея“ и това е така, понеже винаги изниква с поне три идеи сутрин, още преди закуска. Понякога и по време на закуска, в случай че имаме колективна сбирка с кроасани.
Креативността не е офисно явление.
Когато слънцето залезе, Петър намята пелерината си (и под „пелерина“ имаме предвид китара) и излиза да лови мечки в нощта. Така и не попитахме защо бандата му се нарича „Bears and Hunters“, така че просто приемаме, че когато не е в офиса, това прави. Алтернативата е да краде шапки от мъртъвци, понеже Dead Man’s Hat е вторият му страхотен инди рок проект.
Роден във Варна, израснал в Плевен, учил в Благоевград и понастоящем пребиваващ в София, животът на Пепи прилича на национално турне. И все пак не беше толкова трудно на Теди да го намери и да го превърне в част от екипа на TriplePro. Както гласи и една стара дигитална поговорка „Човекът, който ти трябва, е само на 6 клика разстояние“. Образованието му по Бизнес администрация и Журналистика в Американския университет в България, както и опитът му в стъртъп няколко кампании го превръщат в ценен контакт.
Всичко е въпрос на баланс.
Днес Петър е криейтив директорът на TriplePro – управлява проекти, създава нови концепции и стратегии, среща се с клиентите ни. И колкото и да е изненадващо за някои, оказва се, че животът в офиса и този на сцената не са чак толкова различни… поне що се отнася до TriplePro.
“Нямаме го онзи отегчителен корпоративен маниер на общуване. Работата ни не е просто да местим някакви камъни наоколо, така че е важно всички да се чувстваме свободни да бъдем себе си. Само тогава можем да дадем и най-доброто, на което сме способни.”.
Та в крайна сметка животът на Петър може и да не е чак толкова двойствен…